Д-р Йоанна Маринова: Вярвам в живота, който оставя следа и късче доброта след себе си
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Лейтенант доктор Йоанна Маринова е част от екипа на Клиника „ Психиатрия и военна логика на психиката ” на Военномедицинска академия (ВМА).
Завършва медицина в Медицински университет-София през 2019 година Оттогава заема длъжността „ лекар-специализант “ и е част от лекарите под пагон в столичната военна болница.
Има ползи в региона на острите психози, афективните разстройства и транскраниалната магнитна стимулация.
През лятото на 2021 година отпътува и на първата си задгранична задача в Мали, като повежда първия напълно дамски екип. В продължение на 4 месеца тя е българският народен пълководец в столицата Бамако, където се грижат на здравето на членовете на задачата там. А след завръщането им на родна земя са отличени от министъра на защитата за чудесно изпълнените задания.
Д-р Маринова, какво предопредели избора Ви на компетентност, с какво Ви притегли психиатрията?
Все още не знам цялостния отговор на този въпрос… Може би е просто любознание към тази към момента неразгадана до дъно просвета сред душата и тялото. Винаги съм обичала общуването с хората, да следя и проучвам държанието им, да чувствам това, което те усещат. Но едно сигурно мога да кажа – още след първите ми извършения по психиатрия в университета знаех, че това е моята компетентност. Дали аз съм я избрала, дали тя мен… Важното е, че сме се намерили.
Работите в среда от военни медици, това способства ли по някакъв метод за образуването Ви като персона и доктор?
Разбира се, като се изключи че научих доста нови и забавни неща, във ВМА имах щастието да се срещна с сътрудници, с които имаме общи ползи, идеали, визии. Най-хубавото за мен е, че с тях изградихме доста здрави връзки, поддържаме се и сме там един за различен, каквото и да се наложи.
Кои са Вашите учители в специалността?
На първо място – това са пациентите. Така ме посъветва моят шеф доцент Данчо Дилков – „ Чети и се учи от пациентите “. Мисля, че не съм намерила по-добра тактика все още. В клиниката имам достойнството и удоволствието да се изучавам от моите прелестни ментори – доктор Петров, моя началник на специализацията, доктор Въндев, доктор Силяновски и доктор Милена Стоянова, клиничен психолог, с помощта на която се възпламених по психотерапевтичната работа.
Била сте част от задача в Мали, какво беше най-интересното, което научихте там?
Отначало гледах на тази задача като на следващото ми премеждие. После си дадох сметка какъв брой значим житейски опит е била за мен. Освен, че научих доста нови неща от здравна позиция, другото най-ценно, което разбрах, е какъв брой значими са информационните умения, изключително когато работиш в мултикултурална и многоезична среда.
В кои по-тесни области на психиатрията насочвате ползите си сега?
Все още е рано да се каже, само че несъмнено ме притегля работата в региона на контузията – острите стресови реакции, спешните интервенции, посттравматичния стрес, дезадаптационните реакции. Друга сфера, която ми е доста забавна, е лиазон-психиатрията или така наречен консултативна психиатрия. Казано с по-прости думи – тя обгръща всички психологични разстройства, които се демонстрират в клиниката на останалите болести.
Как виждате професионалното си развиване след вземането на компетентност?
Смятам, че вземането на компетентност е просто преход към навлизането в по-дълбоките води. Времето ще покаже.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обожавам да пътувам, да се топвам в живота и бита на разнообразни култури. В свободното си време върша нормалните неща - виждам филми, чета книги, а от време на време просто чувам обичаната си музика…
Кои са истините, в които вярвате като човек и доктор и се стремите да защитавате постоянно, без значение от събитията?
Имам един обичан откъс на Кафка - „ Не се отчайвайте, даже и за това, че не се отчайвате. Когато всичко наподобява приключено, се появяват нови сили. Това значи, че живеете. ”
Вярвам в съзнателния и логичен живот, в живота, който оставя диря и парченце добрина след себе си. В живота, в който ти си капитан на кораба... В живота, споделен с обичани хора… Прекрасният и простоват живот.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Лейтенант доктор Йоанна Маринова е част от екипа на Клиника „ Психиатрия и военна логика на психиката ” на Военномедицинска академия (ВМА).
Завършва медицина в Медицински университет-София през 2019 година Оттогава заема длъжността „ лекар-специализант “ и е част от лекарите под пагон в столичната военна болница.
Има ползи в региона на острите психози, афективните разстройства и транскраниалната магнитна стимулация.
През лятото на 2021 година отпътува и на първата си задгранична задача в Мали, като повежда първия напълно дамски екип. В продължение на 4 месеца тя е българският народен пълководец в столицата Бамако, където се грижат на здравето на членовете на задачата там. А след завръщането им на родна земя са отличени от министъра на защитата за чудесно изпълнените задания.
Д-р Маринова, какво предопредели избора Ви на компетентност, с какво Ви притегли психиатрията?
Все още не знам цялостния отговор на този въпрос… Може би е просто любознание към тази към момента неразгадана до дъно просвета сред душата и тялото. Винаги съм обичала общуването с хората, да следя и проучвам държанието им, да чувствам това, което те усещат. Но едно сигурно мога да кажа – още след първите ми извършения по психиатрия в университета знаех, че това е моята компетентност. Дали аз съм я избрала, дали тя мен… Важното е, че сме се намерили.
Работите в среда от военни медици, това способства ли по някакъв метод за образуването Ви като персона и доктор?
Разбира се, като се изключи че научих доста нови и забавни неща, във ВМА имах щастието да се срещна с сътрудници, с които имаме общи ползи, идеали, визии. Най-хубавото за мен е, че с тях изградихме доста здрави връзки, поддържаме се и сме там един за различен, каквото и да се наложи.
Кои са Вашите учители в специалността?
На първо място – това са пациентите. Така ме посъветва моят шеф доцент Данчо Дилков – „ Чети и се учи от пациентите “. Мисля, че не съм намерила по-добра тактика все още. В клиниката имам достойнството и удоволствието да се изучавам от моите прелестни ментори – доктор Петров, моя началник на специализацията, доктор Въндев, доктор Силяновски и доктор Милена Стоянова, клиничен психолог, с помощта на която се възпламених по психотерапевтичната работа.
Била сте част от задача в Мали, какво беше най-интересното, което научихте там?
Отначало гледах на тази задача като на следващото ми премеждие. После си дадох сметка какъв брой значим житейски опит е била за мен. Освен, че научих доста нови неща от здравна позиция, другото най-ценно, което разбрах, е какъв брой значими са информационните умения, изключително когато работиш в мултикултурална и многоезична среда.
В кои по-тесни области на психиатрията насочвате ползите си сега?
Все още е рано да се каже, само че несъмнено ме притегля работата в региона на контузията – острите стресови реакции, спешните интервенции, посттравматичния стрес, дезадаптационните реакции. Друга сфера, която ми е доста забавна, е лиазон-психиатрията или така наречен консултативна психиатрия. Казано с по-прости думи – тя обгръща всички психологични разстройства, които се демонстрират в клиниката на останалите болести.
Как виждате професионалното си развиване след вземането на компетентност?
Смятам, че вземането на компетентност е просто преход към навлизането в по-дълбоките води. Времето ще покаже.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обожавам да пътувам, да се топвам в живота и бита на разнообразни култури. В свободното си време върша нормалните неща - виждам филми, чета книги, а от време на време просто чувам обичаната си музика…
Кои са истините, в които вярвате като човек и доктор и се стремите да защитавате постоянно, без значение от събитията?
Имам един обичан откъс на Кафка - „ Не се отчайвайте, даже и за това, че не се отчайвате. Когато всичко наподобява приключено, се появяват нови сили. Това значи, че живеете. ”
Вярвам в съзнателния и логичен живот, в живота, който оставя диря и парченце добрина след себе си. В живота, в който ти си капитан на кораба... В живота, споделен с обичани хора… Прекрасният и простоват живот.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ